Бегликташ или Беглик Таш е разположен на Българското Черноморие на 5 km от гр. Приморско и 40 km от гр. Бургас в полите на планината Странджа. Обектът се намира в близост до долината на река Зигра и представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, образувани in situ в резултат от сферичното изветряне на скалите на Росенския плутон и същевременно е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища на територията на България. Общата площ – централната част на обекта заема площ около 8 декара.
Бегликташ е засегнат от Бургаските каменни мини, поради което изследователите проучвали светилището отбелязват, че културните пластове са силно разрушени и разбъркани от свличане на скална маса и ерозия. Социализирането на Светилището като обект за културен туризъм започва едва през 2003 година. Достъпът до мястото през 70-те и 80-те години на XX век е бил невъзможен, тъй като теренът е влизал в границите на ловната резиденция „Перла“, използвана от Тодор Живков и УБО. Археологическите проучвания на обекта започват едва през 2001 г. и са ръководени от българските археолози Цоня Дражева (1954 – 2013) и Димитър Недев.[1]
Няма коментари:
Публикуване на коментар