29 декември 2022
28 декември 2022
Тарагона
25 декември 2022
04 ноември 2022
23 октомври 2022
16 октомври 2022
07 септември 2022
Окото на Осмар и скалните манастири
05 септември 2022
03 септември 2022
28 август 2022
27 август 2022
25 август 2022
24 август 2022
21 август 2022
11 август 2022
01 август 2022
24 юли 2022
16 юли 2022
03 юли 2022
23 юни 2022
22 юни 2022
19 юни 2022
18 юни 2022
Село Кипра
12 юни 2022
03 юни 2022
21 май 2022
15 май 2022
Текето "Ак Язълъ баба"
Сега от обширния някога религиозен комплекс са запазени само две изолирани една от друга монументални сгради с еднакво планово решение и градеж, но с различна големина - тюрбето, или гробницата на светеца, и имаретът, мястото, където дервишите извършвали своите обреди и посрещали гостите на текето. Те представляват правилен седмостен с прилепено към една от страните му правоъгълно преддверие. В средата на тюрбето е гробът на Акязълъ баба, ориентиран североизток–югозапад и покрит със зелено сукно. Някога до него били сложени вещите на Ак Язълъ баба, за които се вярвало, че притежават неговата необикновена сила. И до днес най-впечатляват изографисванията по стените и таваните на тюрбето, които представляват стилизирани растителни и геометрични орнаменти в източен стил.
Причините за развитието на тази двуобредност са все още неясни, но възприемането на текето от местното население като светилище прави възможно почитането му от различни етно-конфесионални групи: мюсюлмани (сунити или шиити) и християни. По традиция, изповядващите исляма посещават текето в понеделник, четвъртък и петък или при даване на оброк, а християните - тогава, когато се нуждаят от помощта и закрилата на своя светец. Най-многолюдни стават събиранията на 2 май - Атанасовден, приет и за ден на Ак Язълъ баба, когато и българи, и турци празнуват заедно. Независимо от факта, че вярващите възприемат и осмислят своето посещение чрез етно-конфесионалната си принадлежност, на текето те издвършват едни и същи ритуали – молят се при гроба на светеца, мият се с вода, връзват парцалчета по клоните на околните дървета, палят свещи, оставят богати оброчни дарове. Всички тези обреди, свързани с опозицията живот–смърт и насочени към измолване закрилата на светеца, в чиято сила се вярва безрезервно, са древни практики, наследени от миналото. Те продължават да живеят дори днес.
14 май 2022
08 май 2022
04 май 2022
25 април 2022
22 април 2022
17 април 2022
11 април 2022
09 април 2022
02 април 2022
20 март 2022
13 март 2022
12 март 2022
05 март 2022
03 март 2022
25 февруари 2022
Бегликташ
Бегликташ или Беглик Таш е разположен на Българското Черноморие на 5 km от гр. Приморско и 40 km от гр. Бургас в полите на планината Странджа. Обектът се намира в близост до долината на река Зигра и представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, образувани in situ в резултат от сферичното изветряне на скалите на Росенския плутон и същевременно е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища на територията на България. Общата площ – централната част на обекта заема площ около 8 декара.
Бегликташ е засегнат от Бургаските каменни мини, поради което изследователите проучвали светилището отбелязват, че културните пластове са силно разрушени и разбъркани от свличане на скална маса и ерозия. Социализирането на Светилището като обект за културен туризъм започва едва през 2003 година. Достъпът до мястото през 70-те и 80-те години на XX век е бил невъзможен, тъй като теренът е влизал в границите на ловната резиденция „Перла“, използвана от Тодор Живков и УБО. Археологическите проучвания на обекта започват едва през 2001 г. и са ръководени от българските археолози Цоня Дражева (1954 – 2013) и Димитър Недев.[1]