18 юни 2022
Село Кипра
Кипра е село в Североизточна България. То се намира в община Девня,
област Варна. Любопитното е, че в селото се влиза и излиза само по един
път. Китно село скрито в планината, разположено в гористите поли на
Франгенското плато, на склона на Девненската низина. Климат -
умерено-континентален, смекчен от близостта на Черно море. Пролетта е
слънчева, лятото e прохладно, есента e топла, а зимата - мека.
На изток от село Кипра в полите на Франгенското плато е съществувало
селище от каменно-медната епоха, а на самото плато на северозапад от
селото е разположен тракийски некропол от V в. пр.Хр. Свидетелство за
това са откритите четири оброчни релефа, посветени на тракийският
бог-конник Херос.Преди Освобождението селото е носило името Таптък.
Настоящето си име - Кипра, получава през 1934 година. Кипра е дума от
народния език и означава "жена с изящна, гъвкава, кръшна фигура".От години селото се слави като най-чистото в района. Кипренци сами поддържат градинките по улиците.
12 юни 2022
03 юни 2022
15 май 2022
Текето "Ак Язълъ баба"
Текето "Ак Язълъ баба" – най-прочутата мюсюлманска и християнска светиня по българските земи в миналото, се намира край село Оброчище, недалеч от гъстата лонгозна гора "Балтата"
и Черноморския бряг. "С изключение на текетата на имамите Али и Хюсеин в
Багдад друго такова теке няма никъде в Турция, нито в персийските земи"
– пише прочутият османски пътешественик Евлия Челеби. Той
посетил това място през 1652г. Тогава Евлията бил много болен, но след
като преспал една нощ край гроба на светеца, начаса оздравял.
Сега от обширния някога религиозен комплекс са запазени само две изолирани една от друга монументални сгради с еднакво планово решение и градеж, но с различна големина - тюрбето, или гробницата на светеца, и имаретът, мястото, където дервишите извършвали своите обреди и посрещали гостите на текето. Те представляват правилен седмостен с прилепено към една от страните му правоъгълно преддверие. В средата на тюрбето е гробът на Акязълъ баба, ориентиран североизток–югозапад и покрит със зелено сукно. Някога до него били сложени вещите на Ак Язълъ баба, за които се вярвало, че притежават неговата необикновена сила. И до днес най-впечатляват изографисванията по стените и таваните на тюрбето, които представляват стилизирани растителни и геометрични орнаменти в източен стил.
Причините за развитието на тази двуобредност са все още неясни, но възприемането на текето от местното население като светилище прави възможно почитането му от различни етно-конфесионални групи: мюсюлмани (сунити или шиити) и християни. По традиция, изповядващите исляма посещават текето в понеделник, четвъртък и петък или при даване на оброк, а християните - тогава, когато се нуждаят от помощта и закрилата на своя светец. Най-многолюдни стават събиранията на 2 май - Атанасовден, приет и за ден на Ак Язълъ баба, когато и българи, и турци празнуват заедно. Независимо от факта, че вярващите възприемат и осмислят своето посещение чрез етно-конфесионалната си принадлежност, на текето те издвършват едни и същи ритуали – молят се при гроба на светеца, мият се с вода, връзват парцалчета по клоните на околните дървета, палят свещи, оставят богати оброчни дарове. Всички тези обреди, свързани с опозицията живот–смърт и насочени към измолване закрилата на светеца, в чиято сила се вярва безрезервно, са древни практики, наследени от миналото. Те продължават да живеят дори днес.
Сега от обширния някога религиозен комплекс са запазени само две изолирани една от друга монументални сгради с еднакво планово решение и градеж, но с различна големина - тюрбето, или гробницата на светеца, и имаретът, мястото, където дервишите извършвали своите обреди и посрещали гостите на текето. Те представляват правилен седмостен с прилепено към една от страните му правоъгълно преддверие. В средата на тюрбето е гробът на Акязълъ баба, ориентиран североизток–югозапад и покрит със зелено сукно. Някога до него били сложени вещите на Ак Язълъ баба, за които се вярвало, че притежават неговата необикновена сила. И до днес най-впечатляват изографисванията по стените и таваните на тюрбето, които представляват стилизирани растителни и геометрични орнаменти в източен стил.
Причините за развитието на тази двуобредност са все още неясни, но възприемането на текето от местното население като светилище прави възможно почитането му от различни етно-конфесионални групи: мюсюлмани (сунити или шиити) и християни. По традиция, изповядващите исляма посещават текето в понеделник, четвъртък и петък или при даване на оброк, а християните - тогава, когато се нуждаят от помощта и закрилата на своя светец. Най-многолюдни стават събиранията на 2 май - Атанасовден, приет и за ден на Ак Язълъ баба, когато и българи, и турци празнуват заедно. Независимо от факта, че вярващите възприемат и осмислят своето посещение чрез етно-конфесионалната си принадлежност, на текето те издвършват едни и същи ритуали – молят се при гроба на светеца, мият се с вода, връзват парцалчета по клоните на околните дървета, палят свещи, оставят богати оброчни дарове. Всички тези обреди, свързани с опозицията живот–смърт и насочени към измолване закрилата на светеца, в чиято сила се вярва безрезервно, са древни практики, наследени от миналото. Те продължават да живеят дори днес.
Абонамент за:
Публикации (Atom)