12 юли 2015
10 юли 2015
Крепост Овеч
Месец март е!
Слънцето закачливо поглежда зад бели пухкави облачета от дисплея на телефона ми.
Страхотно време за една фоторазходка до Крепостта Овеч,а освен това по пътя
щях отново да видя Чудните скали. Въобще, очертаваше се един страхотен
weekend, в който най- накрая нямаше да има скучно сиво небе и депресиращ монотонен
дъжд. Приготвих багажа. Запалих колата- първа, втора, трета и вече бях
пред Чудните скали.
Странно, но от слънцето нямаше и следа - вместо белите
пухкави облачета, които Weather Pro ми обещаваше, на небето се бяха разположили
едри сиви бабаити, които нямаха никакво намерение да пуснат слънцето на преден
план. Както и да е :) Направих няколко снимки на чудните камънаци, които между
другото, доста ми приличат на пясъчни замъци, като онези, които почти всяко дете
е правило на морския бряг. Време е да тръгвам, все пак основната ми цел е Крепостта Овеч. Първа, втора, трета и вече съм на няколко километра от Провадия :) Тук, обаче, ентусиазмът ми започна да се изпарява, защото бях посрещнат от постепенно усилващ се дъжд, който продължи "само" час и половина. След дъжда се появи ураганен вятър, който на свой ред след около 30 минути докара отново дъждовни облаци.
Слънцето закачливо поглежда зад бели пухкави облачета от дисплея на телефона ми.
Страхотно време за една фоторазходка до Крепостта Овеч,а освен това по пътя
щях отново да видя Чудните скали. Въобще, очертаваше се един страхотен
weekend, в който най- накрая нямаше да има скучно сиво небе и депресиращ монотонен
дъжд. Приготвих багажа. Запалих колата- първа, втора, трета и вече бях
пред Чудните скали.
Чудните скали |
пухкави облачета, които Weather Pro ми обещаваше, на небето се бяха разположили
едри сиви бабаити, които нямаха никакво намерение да пуснат слънцето на преден
план. Както и да е :) Направих няколко снимки на чудните камънаци, които между
другото, доста ми приличат на пясъчни замъци, като онези, които почти всяко дете
е правило на морския бряг. Време е да тръгвам, все пак основната ми цел е Крепостта Овеч. Първа, втора, трета и вече съм на няколко километра от Провадия :) Тук, обаче, ентусиазмът ми започна да се изпарява, защото бях посрещнат от постепенно усилващ се дъжд, който продължи "само" час и половина. След дъжда се появи ураганен вятър, който на свой ред след около 30 минути докара отново дъждовни облаци.
Крепост Овеч - Дървената пътека към Табиите |
Крепостта Овеч |
Крепостта Овеч |
Крепост Овеч - северната порта |
От този ден вече не вярвам на прогнозите за времето!
Що се отнася до Крепостта Овеч - доста интересно място. Ще се радвам в някой
наистина слънчев ден да го посетя отново.
Що се отнася до Крепостта Овеч - доста интересно място. Ще се радвам в някой
наистина слънчев ден да го посетя отново.
05 юли 2015
Абонамент за:
Публикации (Atom)