В залива пред устието на Резовска река е открит оловен щок от IV – III в. пр.Хр. На много места около Резово има следи от металургична дейност. На около 5 км западно от селото в местността Скуриите се намира наи-голямото находище от древни шлаки у нас. Количеството му се изчислява на повече от 100000 тона. Рудни разработки има и в местността „Селски дол” на 3 — 4 км западно от селото. Наблизо е разположен тракийски могилен некропол. На нос „Кастрич”, отстоящ на 3 км северно от Резово, се намира малка крепост с правоъгълен план (20Х30 м). Тук, според някои, се е намирала средновековната крепост Кастрицион. В този район има надгробни могили. Средновековното Резово, е принадлежало към Агатополската нахия и е наброявало 41 домакинства. На познатите ни карти е отбелязано като пристанищно селище. През XVIII в. то е наречено „Буюк Резве” („Голямо Резово”). На картата на Николаас Витсен от 1715 г. „Рузезуу” се чете като име на река. Австрийският пътешественик Карл Щютц споменава Рузе през 1788 г. Според Венцел фон Броняр (1776 г.) „селото е доста голямо, но извънредно зле застроено с къщи, покрити с тръстика. Селяните дават за износ в Константинопол обичайните дърва, също извънредно хубави дини и големи количества лук…”. Като морски пристан Резово е нанесено и върху картата на Кристиан Томас (1788 г.), по същото време го отбелязва и австрийският гравьор Макс Шимек, а под името Рузе то съществува на картата на генерал Хатов от 1829 г.
Резово сменя мястото си, за да се предпази от кавказките пирати (лази). Но крайбрежната му мера не престава да се използува от странджанските овчари, защото черноморската зима е по-мека за животните и едновременно с това неудобна за морско пиратство. Старото село от миналия век е на 10 км навътре в Странджа, на хълма Кукуча. Преди опожаряването му по време на Преображенското въстание то имало 100 къщи и църква „Свети Иван Кръстител”. Името му известно време е Ени кьой (Ново село). Днешното село е заселено в 1903 г. и веднага е построена новата църква „Свети Константин и Елена”. Това личи от иконата „Всех святих” от късния зограф Г. Поликсоиду, датирана в 1909 г.
След Балканската война в Рeзово идват няколко семейства от село Яна и от Малко Търново. Дърводобивът, въглищарството, земеделието, стотовъдството и моряшките професии помагат на селяните бързо да се замогнат през ново време. През 1923 г в Резово е основана горско-производителна коопеоация “Резвая”. Преорояването в 1926 г регистрира в Резово 95 къщи и 378 жители, от които 70 бежанци от Източна Тракия. Тридесетте години бележат връх в развитието на новото село. През 1955 г. в Резово е имало 90 къщи докато в 1933 г. само членовете на кооперация “Резвая” са били 92 души. Сега селото има 27 постоянни жители.
*Текстът е част от материал в книгата Странджа. Природен парк. Малко Търново 1999, редактори Атанас Радойнов и Георги Цъгов. Автор: Иван Карайотов. Обитателите на хълмистата планина. – Странджа. Природен парк. Малко Търново 1999, стр. 82-83.
