Four Seasons

Българовско шествие 2023

Църквата „Св. Атанасий” в гр. Българово е храм, който има своята дълга и интересна история. Основан е преди 150 години, още по време на турското владичество, когато селището е било с гръцко население и се е наричало Уруменикьой. По-късно селището започва да се населява с българи, които построяват през 1904/5 година свой храм, посветен на „Св. цар Борис”, разрушен през 1946 г. Според църковния календар на 2 май се честват и св. Атанасий, и св. цар Борис. Ето защо и двата храма в Българово са отбелязвали своя храмов празник на една и съща дата, така и българи, и гърци са празнували заедно. Като строяли своите храмове, гърците давали много от себе си за тяхното благолепие. Храм „Св. Атанасий” е украсен с великолепни дърворезби и икони от тревненски майстори. В Църковно-историческия музей в София и в криптата на храм „Св. Ал. Невски” се съхраняват едни от най-добрите образци на българската икона, които са взети от с. Българово. В архива се пази писмо до тогавашния Сливенски митрополит, от което става ясно, че от храма са иззети 36 икони. Малко преди Освобождението, когато черкезите се изнасят от вътрешността на страната, започват да палят и да разрушават селищата, през които минават. Преминават и през Българово. Уплашени от издевателствата над християнското население, около 400 жители на Уруменикьой, българи и гърци, се укриват в църквата „Св. Атанасий”. Две денонощия прекарват в храма, а на третия ден гърците плащат голям откуп, за да бъдат освободени всички. Когато отварят вратите и християните излизат, разярените черкези започват масово клане и избиват всички. Между труповете оцелява само едно момче, което по-късно разказва за разигралата се трагедия. Мъже, жени, деца, млади и стари намират смъртта си в двора на храма. Преданието за тази трагедия се предава от уста на уста сред жителите на гр. Българово. За това клане се говори като за „второто баташко клане в България”. На 4 февруари генерал Лермонтов освобождава Българово, а на 6 февруари - Бургас. Свещеник от църквата в гр. Несебър описва в църковната хроника, която се съхранява в музея в Несебър, че един месец след зверското клане, генералът и войските му намират в двора на храма в Българово около 280 трупа, все още непогребани. Руснаците ги затрупват на място с пръст. През 1906 г. гръцкото население на Уруменикьой се изселва в Гърция. Тогава богослуженията на българите-християни се пренасят в по-големия храм „Св. Атанасий”. В архива на храма протойерей Захарий Дечев намира писмо от българския свещеник, поел храма, до тогавашния Сливенски митрополит Гервасий. От писмото става ясно, че при изселването си гърците отнасят със себе си богатата златна и сребърна утвар. Храмът е опразнен, оставени са само иконите, които не са могли да вземат със себе си. Известно е, че през 30-те години към този храм е основано християнско братство, където проф. Дюлгеров е идвал и изнасял лекции. По време на тоталитаризма вярата у жителите на Българово съвсем оскъдява. След разрушаването на храм „Св. цар Борис” през 1946 г. на това място е построено читалище с камъните от разрушената църква. Храмът „Св. Атанасий” запустява и е осквернен. Местни жители режат дърворезби от иконостаса, за да си правят рамки за огледала. Иманяри разкопават пода на храма. Еднометрова дупка зейва след набезите им под светия Престол в олтара. През 1948 г. свещеникът в Българово е изгонен. В писмо до Митрополията той се оплаква от издевателства на населението над него и семейството му. Оттогава в Българово не е имало постоянен свещеник. През 1997 г. Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий поверява храм „Св. Атанасий” в Българово като допълнителна енория на протойерей Захарий Дечев от катедралния храм”Св. Кирил и Методий” в гр. Бургас. Тогава при строителни работи около храма работниците изкопават много човешки кости. Намират череп със забит огромен пирон, кости от отсечени крайници. Целият двор се оказва застлан с кости на избити жени, мъже, деца и възрастни хора. Населението на Българово се стича, за да носи цветя и да събира костите на своите предци. По-късно е построена костница в двора на храма, в която се покоят костите на мъченически загиналите християни.

Мадарски конник / Madara Rider