04 август 2010

Малка видео разходка из Беглик таш

Това място е идеално за geocash :) следващият път обещавам да скрия едно малко съкровище там.


По пътя за Бегликташ ще минете по много разклонения и кръстовища, на които няма указателни табели :( и ако не сте оборудвани с GPS вероятността да объркате пътя е много голяма. Затова можете да разгледате картата по- долу, за да добиете представа за правилния път.
Вижте как се стига до Бегликташ

06 юни 2010

18 май 2010

Резово

Резово, Резбу, Резви, Резви дере, Резве. Намира се на 15 км южно от Ахтопол. Напоследък езиковедите свързват името на селото с тракийското лично име Резос. Така се казвал царят на траките, които се сражавали на страната на троянците, според „Илиадата”. Възможно е тракийското Резос да идва от думата „цар” на езика на нашите древни предшественици.
В залива пред устието на Резовска река е открит оловен щок от IV – III в. пр.Хр. На много места около Резово има следи от металургична дейност. На около 5 км западно от селото в местността Скуриите се намира наи-голямото находище от древни шлаки у нас. Количеството му се изчислява на повече от 100000 тона. Рудни разработки има и в местността „Селски дол” на 3 — 4 км западно от селото. Наблизо е разположен тракийски могилен некропол. На нос „Кастрич”, отстоящ на 3 км северно от Резово, се намира малка крепост с правоъгълен план (20Х30 м). Тук, според някои, се е намирала средновековната крепост Кастрицион. В този район има надгробни могили. Средновековното Резово, е принадлежало към Агатополската нахия и е наброявало 41 домакинства. На познатите ни карти е отбелязано като пристанищно селище. През XVIII в. то е наречено „Буюк Резве” („Голямо Резово”). На картата на Николаас Витсен от 1715 г. „Рузезуу” се чете като име на река. Австрийският пътешественик Карл Щютц споменава Рузе през 1788 г. Според Венцел фон Броняр (1776 г.) „селото е доста голямо, но извънредно зле застроено с къщи, покрити с тръстика. Селяните дават за износ в Константинопол обичайните дърва, също извънредно хубави дини и големи количества лук…”. Като морски пристан Резово е нанесено и върху картата на Кристиан Томас (1788 г.), по същото време го отбелязва и австрийският гравьор Макс Шимек, а под името Рузе то съществува на картата на генерал Хатов от 1829 г.
Резово сменя мястото си, за да се предпази от кавказките пирати (лази). Но крайбрежната му мера не престава да се използува от странджанските овчари, защото черноморската зима е по-мека за животните и едновременно с това неудобна за морско пиратство. Старото село от миналия век е на 10 км навътре в Странджа, на хълма Кукуча. Преди опожаряването му по време на Преображенското въстание то имало 100 къщи и църква „Свети Иван Кръстител”. Името му известно време е Ени кьой (Ново село). Днешното село е заселено в 1903 г. и веднага е построена новата църква „Свети Константин и Елена”. Това личи от иконата „Всех святих” от късния зограф Г. Поликсоиду, датирана в 1909 г.
След Балканската война в Рeзово идват няколко семейства от село Яна и от Малко Търново. Дърводобивът, въглищарството, земеделието, стотовъдството и моряшките професии помагат на селяните бързо да се замогнат през ново време. През 1923 г в Резово е основана горско-производителна коопеоация “Резвая”. Преорояването в 1926 г регистрира в Резово 95 къщи и 378 жители, от които 70 бежанци от Източна Тракия. Тридесетте години бележат връх в развитието на новото село. През 1955 г. в Резово е имало 90 къщи докато в 1933 г. само членовете на кооперация “Резвая” са били 92 души. Сега селото има 27 постоянни жители.
*Текстът е част от материал в книгата Странджа. Природен парк. Малко Търново 1999, редактори Атанас Радойнов и Георги Цъгов. Автор: Иван Карайотов. Обитателите на хълмистата планина. – Странджа. Природен парк. Малко Търново 1999, стр. 82-83.









14 май 2010

Айтос

Забележителности: Етнографският комплекс „Генгер”, Зоологическа градина, парк, река, скални образувания….
В околностите на Айтос има интересни забележителности, които заслужават да бъдат посетени и видени. Градът има интересни културни и природни забележителности. B Айтоския Балкан се простират големите горски дъбови и букови масиви. Северно от града се намира чудно скално образувание от три скали – тримата вкаменени братя, изваяни от гениалния скулптор – природата. С годините градът е създал прекрасно оформен градински парк „Славеева река“ – наречен така поради красивите песни на славеите по тези места.








07 май 2010

Чудните скали

GPS координати: N42 57.965 E27 17.357

Скалният феномен “Чудните скали” се намира на 4 км от село Аспарухово, община Дългопол, област Варненска. Обявен за природна забележителност от 05.08.1949 г., има площ 12,5 ха и е на брега на яз. Цонево.
В непосредствена близост до скалите минава главният път, свързващ Провадия – Айтос, оттук минава и жп линията Варна – Пловдив.
Чудните скали представляват масив от около десетина невероятно красиви скални игли с височина 40-50 м, наподобяващи кули на замък. Образувани от въздействието на водата и вятъра върху варовика, като скалата не е монолитна, а на блокове. Скалите изникват непосредствено от бреговете на язовира, където са най – стръмни и отвесни. Феноменът се състои от три масива, по цялата им дължина са прокопани три тунела, през които минава път за коли, направен от натрошени камъни.


Чудните скали

02 май 2010

село Медово

GPS координати: 42.700 N, 27.567 E
Забележителности: река, язовир, гора, шато Медово (улица на занаятите)


Създадено от четирима братя преселили се от с. Хухла, Ивайловградско . Името е сменено от “Балджиккьой” – мед (тур.) и е дошло от богат турчин с много пчелни кошери.
Смята се, че в непосредствена близост до селото се е провела битката при р. Ахелой, спечелена от цар Симеон. Според предположенията, византийският стан е бил разположен точно върху територията на селото.

Медово

25 април 2010

Бегликташ

GPS координати: 42.311561, 27.767086

Бегликташ или Беглик Таш е тракийско мегалитно светилище, разположено на Българското черноморие.

В близост до руините на древния град Ранули , в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра н.в. и на 3 км от Приморско се намира светилището на Ранули — кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност, в средата на поляна. Древните са обожествявали местността, принасяли са дарове и я превръщат в своеобразен храм. В течение на времето се изграждат жилища за обслужващите храма (жреците), като върху голата дотогава скала започват да пренасят огромни камъни от околността.